Змийско Мляко – Chelidonium Majus

Змийското мляко е многогодишно тревисто растение, високо до 1 м, с изправено, в горната си част разклонено стъбло. Долните му листа са с дръжки, а стъблените са приседнали. Петурата им е нежна, лировидна, нечифтопересто разсечена на 5 дяла, с неравен, едро назъбен ръб, отгоре зелена, отдолу синьозелена. Цветовете са яркожълти, събрани по 4—5 в прости сенници, разположени в пазвите на горните листа. Тичинките са много, а плодникът е съставен от два плодолиста. Плодът е линейно-цилиндрична, едногнездна, разпукваща се на две половинки кутийка. Семената са многобройни, дребни. Цялото растение съдържа жълто-оранжев млечен сок. Цъфти през май-юни.

Разпространение:

У нас се среща по влажните каменливи и сенчести места около градините из цялата страна.

Дрога от змийско мляко:

Стръковете от змийско мляко – Herba Chelidonii. Надземната част на растението се събира в началото на цъфтенето (през май-юни). Отрязва се на разстояние 10 см от земята и се внимава при подреждането й в кошове да не се смачка. Сушенето става на сянка или в сушилня при температура до 60°С при силна вентилация. Листата на изсушената билка отгоре са светлозелени, а отдолу - сиви. Дрогата има горчив вкус и няма миризма. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място. Може да съдържа влага не повече от 14%.

Химичен състав:

Млечният сок на свежото растение съдържа вариращи количества алкалоиди (до около 3%). Те са свързани предимно с хелидонова киселина, но могат да бъдат соли и на ябълчената и лимонената киселина. Алкалоидите на змийското мляко спадат към три основни групи: групата на протопина с представители алокриптопин и протопин, групата на протоберберина с алкалоида берберин и групата на бензофенантридина. Представители на третата група на алкалоидите са хелидонин, хелеритрин, сангвинарин и хомохелидонин, от които главният действуващ алкалоид на дрогата е хелидонинът. Дрогата съдържа хелидонин до 0,4%. Освен това в състава й влизат още и някои органични киселини, сапонини, флавоноиди, витамин С, провитамин А и др.

Действие и приложение на змийско мляко:

Хелидонинът на змийското мляко има аналгетичен морфиноподобен ефект, потиска централната нервна система и действува болкоуспокоително и седативно. Сангвинаринът в големи Дози показва кратковременно наркотично действие с последващ спазъм, възбужда перисталтиката на червата и активира слюнчената екскреция. Протопинът потиска вегетативната нервна система, и тонизира гладката мускулатура на матката. Хомохелидонинът и хелеритринът имат пикочогонно действие.

Спазмолитичният ефект на змийското мляко не може да бъде сравнен с този на папаверина и беладоната. Преди всичко е установено, че съставът на дрогата не е постоянен. Ефектът е сигурен само при използуване на свежото растение. Болкоуспокоителното действие на дрогата след 6 месечно съхранение значително намалява, а след една година напълно изчезва. Сумарно дрогата действува спазмолитично, регулира ускорения пулс, понижава умерено кръвното налягане, действува жлъчегонно и стимулира функцията на черния дроб. Прясната дрога и препаратите й се предписват при чернодробни и жлъчни заболявания (жлъчна дискинезия, жлъчна литиаза, жълтеница), стомашен и чревен катар, диария, смущения в храносмилането.

Народната медицина препоръчва дрогата и при подагра, при воднянка като диуретично средство, при сифилис, малария, за регулиране на менструацията, при кожна туберкулоза, коремен тиф, при рак на кожата, импетиго, псориазис, а млечният сок - - за премахване на брадавици.

Лечението с препаратите на змийското мляко се провежда само под лекарски контрол! Големи дози от тях предизвикват отравяне (основните симптоми са силна жажда, тежест в главата и жлъчния мехур, главозамайване и халюцинации).