Бял оман – Inula Helenium

Белият оман е многогодишно тревисто растение с право, разклонено, високо до 2 м стъбло. Долните листа са едри, продълговати, на върха стеснени, неравномерно назъбени и от долната им страна сиво окосмени. Цветовете са събрани по върха в съцветие кошничка. Периферните цветове на кошничката са тясно-езичести, жълти, а вътрешните тръбести, също жълти. Плодовете са призматични с 4-5 ръба, снабдени с хвърчилка. Коренът е дебел, месест, силно разклонен, отвън тъмносив, а отвътре белезникав. При разрез той показва радиален строеж. Цъфти през юли-август.

Белият оман обича влажните сенчести места и горите. Среща се предимно в източните части на страната.

Коренът на белия оман се използва за дрога (Radix Inulae).

Коренът заедно с разклоненията се събира през пролетта (март-април) или късно през есента (октомври-ноември). Изкопават се младите месести коренища заедно с корените, като старото вдървеняло коренище се отделя. След измиване се нарязват на парчета с размер 10см и се сушат на сянка върху рамка или в сушилня при температура до 40 градуса. При бързо сушене се получава качествена дрога и се избягва плесенясване. Изсушеният корен отвън е сиво-кафяв, а отвътре сиво-белезникав с кафяви точки и характерна миризма. Съхранява се на сенчесто проветриво и сухо място. Може да съдържа до 12% влага.

Дрогата от бял оман съдържа 1-3% етерично масло, чиито основни съставки са сексвитерпеновите лактони алантолактон, изоалантолактон, дехидроалантолактон, около 20-40 % инулин (полизахариден комплекс, изграден от около 20 фруктози), малки количества алкалоиди, смоли, пектини и др. Изолирани са и разпадните продукти псевоинулин и хелиантенин.

Дрогата действа секретолитично и противокашлечно при остри и хронични бронхити, дразнеща кашлица от различен произход и бронхиална астма. Етеричното масло подобрява апетита и тонизира храносмилането, проявява спазмолитично действие при възпалителни процеси на стомаха (гастрит), червата (колит, язва) и черния дроб. На алантолактона се дължи противоглистното действие, както и антисептичното действие при възпаления на пикочните пътища. Дрогата действа още жлъчегонно и диуретично.

Българската народна медицина препоръчва спиртния извлек от корените на белия оман при сърцебиене, главоболие, епилепсия, коклюш и като средство, предпазващо от преждевременно раждане. Корените на белия оман се използува и при възпаление на седалищния нерв, при заболяване на ставите, отвара от корените с вино – при заболявания на сърцето и при простуда, с мед като отхрачващо средство, а сиропът от корените като пикочогонно средство.

Дрогата се прилага под формата на запарка. Четири чаени лъжички дрога се заливат с 400г кипяща вода и се оставя да кисне 30 мин. След прецеждане от извлека се пие 3 пъти дневно по 120 г 15 мин преди ядене.